...но точно в този момент Бил разсея мислите му като отиде при нея.
- Имаш страхотен глас
И изведнуж се наведе към нея и я целуна така, че за нея вече не съществуваше нищо друго.
Том само сведе глава и се прибра тъжно в стаята си.
Йоанна остана с Бил за през ноща (хмм...както и да е...
) На сутринта се обади на най-близката си приятелка Хриси (Аз ест., сори ама инпровизирам) за да се видят (само да вмъкна, че Бил и Йоанна са гаджета) и тя да разкаже на Хриси за предишната вечер. След около час се срещат в едно кафе, а Йоанна води Бил с нея, а Том ги шпионира (
). Тримата сядат на една маса в кафето и започват да си говорят, а Том се крие зад един храст. Когато вижда Хриси (висока, слаба с пясъчно руса коса и очи, сини като лапсис лазурли (вид скъпоценен камък)) дъхът му спрял.
След срещата Йоанна и Бил си тръгнали, а Хриси останала сама на масата, за да си допие кафето. Тогава, без да знае какво прави, Том тръгнал към нея. Съзанието му крещало "Спри!", но сърцето нежно прошепвало "Продължи...".
- Здравей. -помислил си той когато приближил масата й, като се изплашил когато тя вдигнала красивите си очи към него и осъзнал, че го е казал на глас.
- О, Боже! - казала тихо тя с мелодичния си глас.
- Може ли да седна при теб? - продължил малко по-самоуверено Том
- Разбира се!
- Аз съм Том - казал той, докато сядал.
- Знам. Много ми е приятно, аз съм Хриси - и тя подала ръка към него.
Том се здрависал с нея, като потръпнал от докосването им, а тя само се усмихнала нежно.
- Таа...следях брат ми и приятелката ти - признал смутено той.
- Защо? - полюбопитствала тя.
- Дълга история.
- Добре.
- Но тогава видях теб. - продължил той, като, незнайно защо, искал да е честен с нея. - Много си красива, знаеш ли?
Тогава страните й поруменяли, а тя се усмихнала от удоволствие. Била толкова красива, че Том спрял да диша.
Ох айде стига толко че много се размечтах