ЕЛМАЗ И СТЪКЛО

Там на хълма в лъчисти небеса
рубинената кула издигаше снага.
Там отдавна живеела сама
жестока, но прекрасна, красивата жена.

Нощем в мрака в плен на самота,
аз чакам да я видя, но не чака тя.

Но достатъчно било
зад високото стъкло
да застане тя
за да я видя аз.

Тя със своя странен поглед е могла
да превръща хора във вещи със сърца.
И ето аз съм тук в рубинената кула,
превърнат съм на пук
в кристално огледало,
в безропотно стъкло

Но достатъчно било
като елмаз и стъкло
да се огледа тя за да я видя аз.

Без да мога обич да получа,
аз живея като птица без криле.
И навярно няма да сполучиш
ти, мое сърце.